По-чист въздух!

  • Начало (current)
  • Вещества
    Въглероден диоксид Въглероден оксид Въглеводороди Сероводород Арсен Тежки метали - олово Серен диоксид Азотни диоксиди Прахови частици
  • Здраве
  • Законодателство
  • Възможности
  • Карта
  • Класация
  1. Начало
  2. Въглеводороди

За по-чист въздух!

Въглеводороди

Бензпирен

CO2

Източник на снимката: Википедия

Класация за месеца на най-замърсените общини в България

Троян - 84.07 PM2.5
Якоруда - 82.96 PM2.5
Карнобат - 68.90 PM2.5
Батак - 57.95 PM2.5
Велинград - 47.69 PM2.5
Елхово - 41.99 PM2.5
Разлог - 40.42 PM2.5
Видин - 39.89 PM2.5
Панагюрище - 35.76 PM2.5
Попово - 35.56 PM2.5

Въглеводородите са основен клас органични съединения. Почти всички други органични вещества могат да се разглеждат като производни на въглеводородите. По химичен състав те са най-простите органични съединения, тъй като молекулите им са изградени само от въглеродни и водородни атоми. Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични горива в енергетиката те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, алкохоли и феноли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини и техни производни, полимери, лекарствени вещества, препарати за селското стопанство и други. Въглеводородите се получават главно от природните източници – нефт, нефтен газ и природен газ. Нефтът е смес главно от алкани, циклоалкани и ароматни въглеводороди. Въглеводородите се рафинират в рафинериите за петрол и се обработват в химически заводи.

Полиароматните (полицикличните) въглеводороди са голяма група органични съединения с две или повече бензолни ядра. Имат малка водоразтворимост, но голяма разтворимост в мазнини. Полиароматните въглеводороди (ПАВ) се образуват в най-голяма степен при горивните процеси, главно при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Съществуват няколко стотин ПАВ. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат и чрез водата и храната. Най-добре е проучен канцерогенният ефект на 3-,4-бензпирена (БаП) при инхалирането му, чийто съществен източник е и тютюневия дим.

Вдишаните ПАВ се абсорбират главно върху катранени частици и се елиминират чрез бронхиален клиранс. Слабо са проучени острият, подострият и хроничният ефект на ПАВ. Повече информация съществува за мутагенния и канцерогенния им ефект. Счита се, че на 9 от 100 000 души, експонирани средно на 1 ng БаП, като индекс и на останалита ПАВ през целия си живот, ще умрат от белодробен рак. Не може да се определи безопасно ниво на ПАВ в атмосферния въздух, поради канцерогенното им действие. Препоръчвани са различни рискови нива, като е използван за индекс БаП (3-,4-бензпирен). Например в САЩ оценяват, че на 9 от 100 000 души, експонирани през целия си живот на 1 ng БаП са с риск да заболеят от белодробен рак.

Източници: ИАОС и Уикипедия

За проекта

Проектът засяга един от най-големите проблеми на нашето съвремие, а именно замърсяването на въздуха и околната среда. Целта на сайта е да покаже в кои населени места в България концентрацията на едри и фини прахови частици е най-силна. Това може да се види от нашата интерактивна класация в реално време на населените места с най-високо замърсяване на въздуха.

Езици и технологии

Използвани езици и технологии

Източници

  • Европейска комисия
  • ЕАОС
  • ИАОС
  • Уикипедия
  • Уикимедия
  • SCIENCE
  • SHUTTERSTOCK
  • ASVIS
  • ISTOCKPHOTO
  • LUFTDATEN
  • GREENPEACE
  • FREEIMAGES
  • Health and Environment Alliance
  • GENTR
  • PIXABAY
  • BENTONCLEANAIR
  • NRDC
  • W3SCHOOLS

НОИТ 2019 | Проект №224 | Уеб сайт | Денис Стефанов и Лукас Арави | ПГИ - гр. Перник